… Начумерен, мрачен и надвесен като изтукан над зейналата пропаст, в която са сгушени Якорудските езера.
Многолик връх, ако го гледате от различни страни, той изпъква пред погледа ви в най – различни образи и настроения.
Старинното име на планинския великан е осмислено от следното народно тълкуване: цар някакъв си в отдавна забравени времена се оттеглил в планинската клисура на Бели Искър. Това той направил след усилени и несполучливи войни с по силен завоевател.
Царският налбант (ковач) се грижел не само за царския добитък, който пасял по обширното пасище. Той бил царски казначей (касиер), защото царят имал в него голямо доверие.
Трева за добитъка имало в изобилие, ала храната за хората вече се привършвала. Изтощената от глад и студ царска войска била нападната от няколко страни и била разбита. За да не попадне във вражески ръце и царската хазна, налбантът я закътал в канарите на високия връх, от който царят наглеждал неравната борба. Като се уверили, че техните войски са напълно разбити, царят и налбантът възседнали най-добрите коне и успели да се спасят. Къде ? На този въпрос преданието не дава отговор, като не ни посочва и кой е бил този злощастен цар. Затова високият и канарист връх е бил наименован Налбант. Сега е прекръстен на Ковач…